Мечта
Не се наситих на мечтата
за червени токчета.
Не се насилвах да я сбъдна.
Да тропат във синкоп
по тротоари и по стръмно,
в безгрижен танц
да се въртят до съмване.
Следите им да са овални,
колкото една стотинка -
ситно да препускам.
Шега житейска и конкур-ипик
за младите кобилки.
Някой е измислил тази алегория.
Щом стъпя, звън да ме сподиря
като от намерена подкова –
късмет и хрумване по божията воля.
Пренасям си мечтата цял живот.
И вярвам във червеното вълшебство.
Преди да отброя 12-ия си час,
цветът й ще се претвори във вечност.
© Христина Комаревска All rights reserved.
