May 4, 2006, 6:49 PM

Мечта

  Poetry
1K 0 7
Наметнал пардесюто на живота,
аз крачех по площадите на разума
и търсех път към своята Голгота.
Ала попаднах в будоара празен
на своята мечта, поел дълбоко
дъхът на секс и евтини парфюми
от марките; "По яко", "По високо",
"Есенция от превъзходни думи".
Видях петна по мръсните чаршафи,
усетих прах във гърлото да дращи,
чух хихота на братята еснафи
зад тънките стени, по долни гащи...
И поздравил с насмешка пошлостта,
обърнах гръб на моята мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...