МЕЧТА

МЕЧТА

 Ти мечтаеш за това... Както всяка мъничка твар се стреми да изпълзи по-нагоре и да се отърве от гадната пепел, която цял живот мърси нейния свят; така и ти се опитваш да пречупиш утвърдените, общоприети правила и да се озовеш в една съвсем нова среда, където никой не би могъл да каже какво те очаква... Борбата те прави по-силен, но на каква цена? Обикновените неща от сивото ежедневие; всички се стремят към тях, въпреки че вътрешно не го осъзнават.

Полъх от чувства в душата напира
Лек ветрец, наречен мечта
Радост, унес и наивност от сърцето извират
Прости чувства, примесени с тъга

 Мисълта се губи из потока от емоции и търси изход. Невъзможно... Вятърът полека се усилва...

Облаци явяват се в душата
Стъмва се и идва слепота
Няма преки пътища и главата
Пръска се сред гниещата самота

 Бурята бушува с пълна сила сред огньовете на съмнение, накладени от непрестанната жажда за обсебване и власт... В търсене на желанието сърцето се продънва и губи своите добродетели...

Гърмежи, адски стонове и грохот
Тъмнина, прорязана от ярка светлина
Нещо се счупва и стоварва се със тропот
Отнесени са чувствата, във долната земя

 Тихата празнота настава и изпъжда спомените... Яд и арогантност настъпват и се опитват да прогонят миналото; това, което е било мило и свидно едно време, което не си се страхувал да наречеш свое; мисълта за което те е карала да се усмихваш, да забравяш и да се обръщаш към вътрешността... То не съществува...

Отнето или забравено в прахта
Лежи мъничко човече
Малка точица, ненамерила смъртта
Непотребна за живота вече

 Трябва ли да бъде наказвано нещо, което представлява мъничка пионка в ръцете ти, които не знаят накъде да я преместят?...

Болка и тъга пречистват душата
Ярост насочена, не, отправена без посока
Всичко бавно потъва в мъглата
Но под привидното спокойствие зее рана дълбока