Мечта,не във точно време
Обичаш я! Но сам не го съзнаваш!
Сънуваш я! Не знаеш, че е тя.
Заместаваш я! Със цел да се предпазиш
от обич силна. После от вина.
С играта на съдбата си играеш,
и губиш се във собствения ход.
И молиш се, за миг, но да узнаеш
какъв си... и къде да дириш брод.
От нея бягаш, а насреща тичаш.
Отблъскваш я, а искаш да е с теб.
И колкото и силно да отричаш,
за теб мечта е, дирена навред.
Мечта, открита не във точно време.
Мечта, реална, тръпнеща в нощта.
Мечта, сега, тежаща като бреме,
че питаш се: Защо ли си мечтал?
© Таня Мезева All rights reserved.
