Apr 22, 2011, 7:32 PM

Мечтата 

  Poetry » Other
621 0 6

 

 

                                           МЕЧТАТА

 

                                   Когато някога седяхме

                                   на двора – под асмата,

                                   не я задиряхме – живяхме,

                                       заедно с мечтата.

 

                                  Мечтата – нашата реалност,

                                      от фалша се боеше.

                                   Мислехме, че сме успели.

                                      Нали така си беше?

 

                                  Сърдехме се, че не можем

                                      да спим върху пирони

                                    и се гордеехме, че ходим

                                        със скъсани балтони.

 

                                       - Е, и… о… как ли не!!!

                                 Това не е протестът на децата.

                                      Познавам ги. Те също -

                                         живеят с мечтата.

 

                                                        Wali /Виолета Томова/

 

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??