Мечтата
МЕЧТАТА
Когато някога седяхме
на двора – под асмата,
не я задиряхме – живяхме,
заедно с мечтата.
Мечтата – нашата реалност,
от фалша се боеше.
Мислехме, че сме успели.
Нали така си беше?
Сърдехме се, че не можем
да спим върху пирони
и се гордеехме, че ходим
със скъсани балтони.
- Е, и… о… как ли не!!!
Това не е протестът на децата.
Познавам ги. Те също -
живеят с мечтата.
Wali /Виолета Томова/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
