22 апр. 2011 г., 19:32
МЕЧТАТА
Когато някога седяхме
на двора – под асмата,
не я задиряхме – живяхме,
заедно с мечтата.
Мечтата – нашата реалност,
от фалша се боеше.
Мислехме, че сме успели.
Нали така си беше?
Сърдехме се, че не можем
да спим върху пирони
и се гордеехме, че ходим ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация