22.04.2011 г., 19:32 ч.

Мечтата 

  Поезия » Друга
622 0 6

 

 

                                           МЕЧТАТА

 

                                   Когато някога седяхме

                                   на двора – под асмата,

                                   не я задиряхме – живяхме,

                                       заедно с мечтата.

 

                                  Мечтата – нашата реалност,

                                      от фалша се боеше.

                                   Мислехме, че сме успели.

                                      Нали така си беше?

 

                                  Сърдехме се, че не можем

                                      да спим върху пирони

                                    и се гордеехме, че ходим

                                        със скъсани балтони.

 

                                       - Е, и… о… как ли не!!!

                                 Това не е протестът на децата.

                                      Познавам ги. Те също -

                                         живеят с мечтата.

 

                                                        Wali /Виолета Томова/

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??