Мечтата на юношата
М Е Ч Т А Т А Н А Ю Н О Ш А Т А
Ах, каква си буйнокоса –
не коса, а свила!
Морска нимфа – чисто боса –
где се беше крила!
Ах, какъв си стан извила –
истинска топола!
Самодива лекокрила –
под лъчите – гола!
Теб кошута ли те кърми,
че си толкоз кръшна?
Превземи ме, упои ме
с тебе да възкръсна!
Сякаш слънцето ревниво
леко се затули,
щом погледна ти свенливо
над изящни скули.
Как погали полъх нежен
гърди затрептели,
тънко кръстче, шийка снежна –
слънце невидели!
По кого са закопнели
тез очи – маслини,
и ръцете - чайки бели –
край вълните сини?!
Във екстаз с молитва свята
юноша мечтае...
и прошепна му мечтата:
„Любовта това е!”
© Стойна Димова All rights reserved.
