Мечтата за тъга

Apr 7, 2005, 8:18 AM

Poetry

903 0 0

Мечтата за тъга

Стоя в претрупаната стая

с излишни, немодерните неща.

Стоя, а сякаш мен ме няма

в пространствената ни вълна.

Безброй боклуци, атоми и прах

редят се в безнадежна страст.

...Но къде съм аз?

Къде сред този куп от броня

да търся моята мечта?

Къде си, безнадеждно моя,

къде си, момина сълза?

Ще ровя, ще търся, ще трупам,

ще гледам от ниско насам.

Къде си ти, моя любима,

къде си безкрайна тъга?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Мечтата за тъга

Свързани произведения

Comments

Random works