Apr 7, 2005, 8:18 AM

Мечтата за тъга

  Poetry
1.3K 0 0

 Мечтата за тъга

Стоя в претрупаната стая

с излишни, немодерните неща.

Стоя, а сякаш мен ме няма

в пространствената ни вълна.

Безброй боклуци, атоми и прах

редят се в безнадежна страст.

...Но къде съм аз?

Къде сред този куп от броня

да търся моята мечта?

Къде си, безнадеждно моя,

къде си, момина сълза?

Ще ровя, ще търся, ще трупам,

ще гледам от ниско насам.

Къде си ти, моя любима,

къде си безкрайна тъга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....