Мечтател
Тоз живот ми стана тесен -
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име
пола си да променя
и забравил, че ме има,
всичко старо да сменя.
Шеф, жена, родà, познати,
навици и номера –
в миналото да ги пратя,
чисто нов да се родя.
Не в Европа, в Атлантида
друг живот да почна аз –
като мида, стрида, гнида -
само да не съм у нас.
Но си викам: „Спри, човече,
и добре си помисли.
Ти за Рай мечтаеш вечен,
но ще бъдеш ли щастлив?”
Няма да си лъган, тъпкан,
псуван, беден, унижен...
Туй живот ли е – без тръпка ?
Не, това не е за мен...
Гледах мача, пийнах бира,
в чалгата се потопих,
после кротко онанирах
и... с мечтите се простих.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
