Мечтател

Poetry » Civic

887 0 1

Мечтател

На покрива на операта седнал,

гледаше умислено звездите,

под него лудо свиреха Бетовен,

а бе ли той виновен,

че изкуството: пропило се в стените,

продължаваше да го привлича

към тази чудновата сграда,

която в музиката си увлича...

За него беше истинска награда,
под светлината на светулките

да слуша разказите на цигулките...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Чудесно, от сърцето е излязло !

2015-05-23T00:00:20+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0