Мечтател

Poetry » Civic

882 0 1

Мечтател

На покрива на операта седнал,

гледаше умислено звездите,

под него лудо свиреха Бетовен,

а бе ли той виновен,

че изкуството: пропило се в стените,

продължаваше да го привлича

към тази чудновата сграда,

която в музиката си увлича...

За него беше истинска награда,
под светлината на светулките

да слуша разказите на цигулките...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Чудесно, от сърцето е излязло !

2015-05-23T00:00:20+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0