Мечтател

Poetry » Civic

884 0 1

Мечтател

На покрива на операта седнал,

гледаше умислено звездите,

под него лудо свиреха Бетовен,

а бе ли той виновен,

че изкуството: пропило се в стените,

продължаваше да го привлича

към тази чудновата сграда,

която в музиката си увлича...

За него беше истинска награда,
под светлината на светулките

да слуша разказите на цигулките...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Чудесно, от сърцето е излязло !

2015-05-23T00:00:20+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0