Мечтател

Poetry » Civic

873 0 1

Мечтател

На покрива на операта седнал,

гледаше умислено звездите,

под него лудо свиреха Бетовен,

а бе ли той виновен,

че изкуството: пропило се в стените,

продължаваше да го привлича

към тази чудновата сграда,

която в музиката си увлича...

За него беше истинска награда,
под светлината на светулките

да слуша разказите на цигулките...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Чудесно, от сърцето е излязло !

2015-05-23T00:00:20+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0