limeruna (Йоана)
564 3371
Feb 4, 2018, 11:01 PM  

Мечтателно недомечтано метличинче 

  Poetry
609 5 6

 

Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха,
спира да танцува кръговратът,
замръзва тръпката във вишна,
аз, дете, си казвам, че се справям.
Обръщат се сезони в одеяло,
сбира слънце сили за съня си.
Едно листенце тихо се провиква
с устните си случило на възел.
Но ти се взираш в погледа ѝ бял,
луната се разхожда по душите ни.
Когато лято в есен заиграе,
времето е тъмното ѝ дишане.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво описателно и толкова нежно....
  • Поздравления и от мен! Извисена и много образна поезия...
  • Поздравления и от мен, Йоана, за страхотната поезия, която твориш!
  • нежно...
  • Браво! Наситена с метафоричност жива поезия! Поздравявам те!
  • Много си талантлива. Този стих го доказва на 100 процента. Благословена да си, Йоана, за поезията, която си поднесла в тези редове.
Random works
: ??:??