Мечтая си
Мечтая си
за невероятно Утро
танцувам си
и днес в Деня
понасям се
в далечно Бъдеще
и продължавам
да се усмихвам и Сега
замислям се
за тази Истина
опитвам се
да споделя в Мига
умирам
с дълбоката Поука
възставам
силно срещу Страха
искам
от теб само една Усмивка
това е може би Мечта
а аз ще пея
дори без твоя Музика
ще мечтая
и ще възкръсна чрез Любовта
ще го направя
и ще подредя Събития
ще сменям
посоките на Времена
ще бъда
твоята Обичана
ще се усмихвам
за теб дори от Съня
разбулвам днес Магията
моята за теб Мечта
и аз знам
тя не е Измислица
усещам
дъха ù в Нощта...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги недостижимо
остава непреглътнато
като болка парещо
още на гърлото
и винаги е пулсиращо... -
Марина,
Исках и тръгвах призори
само с едно мечтание
губех се в среднощните тъми
но се усмихвах с едно желание....
portishead,
Ставахме и тръгвахме с теб влюбени
без замисъл и без посоки - само с едно мечтание
мислехме и се двоумяхме накъде
без много много чудене - само с едно желание
Димитър, благодаря за откровението..радвам се, че ти е харесало!
Веси, благодаря за поетичния коментар..харесват ми отговорите в рими!
Пробвахме и надбягвахме с теб вятъра
врязвахме и порехме въздуха - само с едно ускорение
после излизахме на танц в дъжда
и римувахме и редихме слова - само с едно ударение...
Сърдечни поздрави и слънчеви усмивки за теб!
Белла, радвам се ..че и ти си тук, благодаря ти!
Можехме да пробваме и с теб римата
без много много да ни спори- само с едно вдъхновение
боси да тичаме ей така на свобода
шумно да стенем в музика- само с едно вживяване....
Ако желаеш включвай се на поетичен диалог..една голяма слънчева усмивка за теб! -
Ще слея
мечтите
разгърнали
крилата ни
през ръцете
изскубнали
страховете ни
и ги разнесли
в пустинните
бури
изригващи
от телата ни
проболи
до дъно
всичко
което
ни е спряло... -
Прекрасна поезия, изградена върху сантиментален фон!!!
"искам
от теб само една Усмивка
това е може би Мечта
а аз ще пея
дори без твоя Музика
ще мечтая"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в някоя пауза утихнали - само с едно знамение
залеза изпращахме достигнали
сплели тела изстинали - само с едно смирение
..