Мечти
Опитах да докосна
карамеленото слънце.
И с крясък да разчупя
тишината стръмна.
На вятъра сълзите
до дъно да изпия.
Отново всяка сутрин да се раждам.
Отново да съм жажда
и стихия.
Опитах да се любя със звездите
и всичко във живота да изпитам.
Опитах да съм ласка и тревога.
Да вярвам и във Дявола и в Бога.
Опитах по тревата
да танцувам боса.
И въгленчета в шепите да нося.
Да бъда себе си, а не фалшива.
Да дишам със наслада, да съм жива.
Изтръгнаха крилете ми от корен.
На вятъра попречиха
да ми говори.
На слънцето затвориха очите,
изпепелиха и цветята и тревите.
И розовите очила строшиха.
Живота ми със клюки омърсиха.
Но нищо! Аз не искам и да зная -
докато дишам и съм жива, ще мечтая!
карамеленото слънце.
И с крясък да разчупя
тишината стръмна.
На вятъра сълзите
до дъно да изпия.
Отново всяка сутрин да се раждам.
Отново да съм жажда
и стихия.
Опитах да се любя със звездите
и всичко във живота да изпитам.
Опитах да съм ласка и тревога.
Да вярвам и във Дявола и в Бога.
Опитах по тревата
да танцувам боса.
И въгленчета в шепите да нося.
Да бъда себе си, а не фалшива.
Да дишам със наслада, да съм жива.
Изтръгнаха крилете ми от корен.
На вятъра попречиха
да ми говори.
На слънцето затвориха очите,
изпепелиха и цветята и тревите.
И розовите очила строшиха.
Живота ми със клюки омърсиха.
Но нищо! Аз не искам и да зная -
докато дишам и съм жива, ще мечтая!
© Нели Вангелова All rights reserved.
