Прозореца на моите мечти,
отворен винаги широко,
сърцето ми от радостта тупти
тъй ведро, силно и дълбоко.
Усетили щастливите конвулсии,
запърхали са волни пеперуди,
емоция, която ще разтърси
и мина със железни руди.
Навън се чува пукот и отеква
далеко във планинските усои,
перце на птица в небесата трепва,
мечтите са безплатни и изцяло мои!
© Виктория Тасева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
