Прозореца на моите мечти,
отворен винаги широко,
сърцето ми от радостта тупти
тъй ведро, силно и дълбоко.
Усетили щастливите конвулсии,
запърхали са волни пеперуди,
емоция, която ще разтърси
и мина със железни руди.
Навън се чува пукот и отеква
далеко във планинските усои,
перце на птица в небесата трепва,
мечтите са безплатни и изцяло мои!
© Виктория Тасева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
