Aug 20, 2014, 3:08 PM  

Медианата кристална

925 0 2

 

Не в себе си.

Не в тебе вярвам.

Вярвам в онова,

което сред мълчание

в очите ни проблясква

и топи душите ни в нега.

 

Тогава…

Умът ни е лъчът сияен.

Роден сред лоното

на споделената тъга.

Тогава…

Не се загубваме в мъглата

от Билото.

Тогава…

Страхът за бъдното,

в кристали се разпръсква.

А Душите ни -

светлинки искрящи,  

се вихрят в танца свой

по кристална медиана.

С връх - точката начална.

 

И ти знаеш!

Често, много често

нас...

Нас ни няма на земята.

 

Гюлсер Мазлум

20.08.2014

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е това, че стихът ми те е впечатлил. Благодаря!
  • Хубаво е...

    Не в себе си.
    Не в тебе вярвам.
    Вярвам в онова,
    което сред мълчание
    в очите ни проблясква
    и топи душите ни в нега.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....