Sep 25, 2009, 1:37 PM

Между душата на деня, предвéчерно 

  Poetry » Love
436 0 3



"Между душата на деня, 

 предивéчерно"

 

(посветено)

 

 

Времето изтече и болката с него.
Няма какво да спре да утолявам 

деня си предсърдно, предутринно.


Всичките цветове вече се сляха, 

плахо и бавно до нежност, като

най-влюбеното в мене, жената.

 

Веднъж вече плаках, изтекох, между

душата на деня,  предвéчерно.
Ще ми простиш ли някога, щурецо...?

Мил беглец в дъжда,  в спомена, където
никога няма да оставиш себе си, а аз,
безкрайно жива, нюанс на изгоряло лято.


Et si tu n'existais pas - Joe Dassin

 

© Боряна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??