"Между душата на деня,
предивéчерно"
(посветено)
Времето изтече и болката с него.
Няма какво да спре да утолявам
деня си предсърдно, предутринно.
Всичките цветове вече се сляха,
плахо и бавно до нежност, като
най-влюбеното в мене, жената.
Веднъж вече плаках, изтекох, между
душата на деня, предвéчерно.
Ще ми простиш ли някога, щурецо...? ...