Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия.
Между дланите спи раздробената цялост.
И умира безцелно в недостиг на време
всеки опит за нежност, любов или ласка.
Като част от лавина съм и не мога да спра.
(Онзи път бил постлан със добри намерения)
А доброто и злото приличат на маски
и лицата под тях са еднакво незрели... ...