Jul 12, 2009, 4:50 PM

Между двата замаха на брадвата остра 

  Poetry » Phylosophy
791 0 27

 

Този път как препуска стремглаво надолу.

Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.

Профучават дървета и листи се ронят,

а насрещният вятър ехидно развява

 

като знаме измислени противоречия.

Между дланите спи раздробената цялост.

И умира безцелно в недостиг на време

всеки опит за нежност, любов или ласка.

 

Като част от лавина съм и не мога да спра.

(Онзи път бил постлан със добри намерения)

А доброто и злото приличат на маски

и лицата под тях са еднакво незрели...

 

И еднакво безсилни, почти равнодушни...

Сред гората дървета броят се на пръсти,

а дърварят – усмихнат и великодушен

дава време назаем – два-три слънчеви лъча.

 

Два-три слънчеви лъча изпод облак дъждовен.

Свири вятърът нервно (вересии събира)...

Между двата замаха на брадвата остра

път се ражда, изкачва се, слиза, умира...

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??