Между двата замаха на брадвата остра
Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия.
Между дланите спи раздробената цялост.
И умира безцелно в недостиг на време
всеки опит за нежност, любов или ласка.
Като част от лавина съм и не мога да спра.
(Онзи път бил постлан със добри намерения)
А доброто и злото приличат на маски
и лицата под тях са еднакво незрели...
И еднакво безсилни, почти равнодушни...
Сред гората дървета броят се на пръсти,
а дърварят – усмихнат и великодушен
дава време назаем – два-три слънчеви лъча.
Два-три слънчеви лъча изпод облак дъждовен.
Свири вятърът нервно (вересии събира)...
Между двата замаха на брадвата остра
път се ражда, изкачва се, слиза, умира...
© Дочка Василева All rights reserved.
