Между две небета
Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук,
до спомена за нашето небе, където дишам...
Как да бъда птица – нямам дом и нямам юг,
и криле без тебе нямам, как във стих да те опиша?
Как луна да бъда – изменчива, непостоянна,
а всяка нощ да галя на съня ти дъхавото рамо,
и да се крия в ъгъла на изгрева. Всяко разстояние
от мен до теб е клада. Покажи ми само
къде тъгува океанът, като река във него да се влея,
как кротко да горя, без миг по миг да ставам пепел...
Между две небета как да се науча да живея –
над мен измамното, а истинското сбрано в шепа.
© Даниела All rights reserved.
