Feb 16, 2009, 1:02 AM

Между изгреви и залези

  Poetry » Other
947 0 5

Прегърбен, залезът

в деколтето наднича.

Кога ще изгреят тези луни!

 

За мен си ти...

На покрива - Карлсон,

под покрива - Ромео.

 

Изгубих те в окото

на тайфуна.

Малка галера съм аз.

 

Закачих се на вятъра,

а той -

роклята ми съблече.

 

Какво ще правиш

с нивата ми!

Ще ореш или ще сееш?

 

Бели поли вдигам.

Лицето ти -

в белота.

 

В обраслата ти долина

изгубих чувствата си.

Диря утрото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да свържа(еротично-тематично)първата и втората част бих си помислила за ... над стрехите ми - Карслон, под балкона - Ромео...
    с намигванка

    Всъщност ми звучат поотделно всички и лирическата е нишката, която ги свързва.
  • Първото ти нещо, което прочитам и харесах веднага! Поздрав!
  • Красиво! Нежно! Леко еротично! Докосва...Защо ли...? Сърдечни поздрави!
  • Образно!
    Поздрави!
  • Между изгреви и залези преминава животът ни.
    И всяко утро е ново начало...
    Поздрав, Павли!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...