Между редовете
Раздялата е тиха. И дъждовна.
И също като теб – вещае липса.
Полепнал по зениците ми спомен
ме кара да не мигам. И те искам -
обратно във стиха ми - недописан
(чете се само между редовете.)
Накриво стъпих в точките.И смисъла.
Но знам, че искам да съм във ръцете ти.
Дали да ти напиша, че те търся
в утайката на мрачното си утро?
Дали да ти разкажа всички чувства
изплакани по капчица навътре?
Четѝ ме само между редовете,
където в многоточията с мен си,
а думите смаляват се до пепел -
от няколко цигари. И сърцето ми.
© Деница Гарелова All rights reserved.
