Между редовете
Ето я!
Разкъсва пак нощта
със случаен сноп лунни лъчи.
Черната й роба се свлича
бавно на земята,
но така и не съблича черното
във нейните очи.
Под тази нощ е
друга, следваща, поредна...
нова,още една...
Навлякла е с хиляди нощи
своята душа.
Питам се -
дали когато в нощи я облича,
по-малко се страхува от нощта?
А очите й все още са
разтворена книга,
която все няма
кой да чете.
Веднъж. Случайно.
Странник.
По редовете й задъхано премина
и разбърка двусмислено думите,
За спомен -
откъсна си страница, две.
За сбогом -
навсякъде остави многоточие
и черни знаци,
издълбани в белите полета.
Замина си. Внезапно...
... така и не разбрал,
че истински чете се
само между редовете.
© Истинска All rights reserved.
