Между свят и стих
Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой,
а може би и малко слава.
Но знам, че в този свят суров
не казва никой просто: „Браво.“
Но тичам, дишам и вървя
по улиците на площада,
а пътят често е в мъгла
и в луда дневна надпревара.
Намирам в тишината кът,
където думите се раждат.
Там следвам малък, скромен път —
там римите ми се възраждат.
И тази дръзка светлина,
която дава краен смисъл,
оставя истинска следа
за тези, които съм описал.
© Бончо Бончев All rights reserved.
