Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева
родена от приказни сънища.
Когато вселената ражда мечта,
пресичат се търсени пътища.
Пътува времето, събира мигове,
разпилени любовни въздишки,
а в сърцето вселяват се стихове
от стари затъмнения пречистени.
април 2015г.
© Георги All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
