Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева
родена от приказни сънища.
Когато вселената ражда мечта,
пресичат се търсени пътища.
Пътува времето, събира мигове,
разпилени любовни въздишки,
а в сърцето вселяват се стихове
от стари затъмнения пречистени.
април 2015г.
© Георги All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
