beggins (Пламен Сивов)
84 1
Jan 24, 2019, 10:35 PM

Memento 

  Poetry » Phylosophy
967 4 3

Както старата улична котка помни своите зими,

пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.

Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,

но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.

 

Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита.

Тя е рибка рубинка – плува по кръвни пътеки,

в паметта се укрива, ляга в нейната сянка на тихо

да послуша отново любимите мои албуми и стари касети.

 

Тя е толкова малка, но пак е насилствена, Боже, като камък в лицето.

И е хитра – не поглежда навън през очите, пази своята цялост, 

знае – лесно небесният мирис нахлува в кафези и клетки…

А снежинките трупат наивно отвън свойте ситни поучения в бяло.

 

Някой ден ще намери най-удобното място смъртта – ще засели човека,

ще расте и наддава на възраст и тяло…

Ще се киска във шепа, щом младият лекар смутено

се закашля, преди да разкаже 

колко малко остава до нейната сигурна зрялост.

© Пламен Сивов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??