Идвам, неземна и чудна,
очаквана и желана,
в твоя свят на мечти.
Непозната, измислена,
красиво изваяна,
мраморно бяла.
Пролет разлистена,
утрин разцъфнала,
ухаеща дивно,
кристално чиста.
Струна магьосна,
разпиляваща звън тетива.
Повдигам воала,
вълшебно те галя,
и нежно шептя:
- Мен ли си чакал в съня?
© Здравка Бонева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
