Идвам, неземна и чудна,
очаквана и желана,
в твоя свят на мечти.
Непозната, измислена,
красиво изваяна,
мраморно бяла.
Пролет разлистена,
утрин разцъфнала,
ухаеща дивно,
кристално чиста.
Струна магьосна,
разпиляваща звън тетива.
Повдигам воала,
вълшебно те галя,
и нежно шептя:
- Мен ли си чакал в съня?
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
