Идвам, неземна и чудна,
очаквана и желана,
в твоя свят на мечти.
Непозната, измислена,
красиво изваяна,
мраморно бяла.
Пролет разлистена,
утрин разцъфнала,
ухаеща дивно,
кристално чиста.
Струна магьосна,
разпиляваща звън тетива.
Повдигам воала,
вълшебно те галя,
и нежно шептя:
- Мен ли си чакал в съня?
© Здравка Бонева Всички права запазени