Космическа хармония...
Когато гледаш към небето
и видиш някъде Венера,
стон издава ти сърцето,
че душата твоя наранена,
бавно гасне, жалко стене.

Ти в капан си... на Меркурий,
за любов така недостижима,
а Венера по опънатите струни
с изтънченост неизмерима,
свири своята мелодия.

От тази клопка няма изход,
да бъдеш ти съсед на любовта,
а Слънцето – приятел близък,
принуждава те със свойта топлина
все към нея ти да гледаш!

Всеки мъж, поне веднъж
завладян е бил той от жената
и търсел я е на шир и надлъж,
както Творецът сам в мрака
проблясъка на светлината.

И всеки път, щом гледаш към звездите,
ще видиш някъде Венера,
с Меркурий пак преплитат си съдбите
за нов живот, за нова вера,
настъпила е нова ера,
нова ера за любов...
                               18.03.2014г.