Тази красавица сребърна, нежна
свежда свенливо маслини-очи,
щом я погалят неволно, небрежно
златните слънчеви, топли лъчи.
Ала царува тя в тъмнината,
гордо огрява заспалия свят
и през нощта осветява земята,
после залязва, щом дойде денят.
Като мома лакомия пълнее,
бързо изпълва свойта одежда.
После отчаяна чезне, слабее,
сякаш косѝ я любов безнадеждна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up