Месене на небесен хляб
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка.
На мравешки език проплаква –
прегърне ли го черна угар.
Да литне – цял живот, очаква,
криле и небеса сънува.
Преминал през вода и огън –
накрая се превръща в пепел.
Душата му се среща с Бога –
каквато той я е омесил.
С какво брашно или подкваса
е моят хляб – сама решавах.
Ту вляво блъска ме, ту в дясно
животът – за да съм корава.
Но знам, че дъхава и мека
сърцевината си опазих.
Не тръгнах по пътека лека,
и не допуснах да намразя.
И моят хляб в нощви е месен –
сърце, с което ви обичах.
Не ме е страх, че иде есен –
щом подарила съм ви всичко.
© Валентина Йотова All rights reserved.
