four roses

някой ми брои глътките
пипа косата ми
с тази лудост в стомаха
отидох на собственото си погребение
само ти носеше рози
увехнали

мескалин

кецове чък тейлър
люлки водки наводнения
насинени лакътни свивки
емоционални влакчета
празни и пътуващи към бедствия
возим се без билет към смъртта си
контрольорът чака в отвъдното

blame it on my ADD baby

в малките часове на нощта
търся музика паля цигари
всичко което води до спасение от
тъмните мисли в главата
която като балон се пръсва
и полепва по брадата ти
вътрешните ми органи стават на пуканки
от горещата ти длан
не мога да плувам но нямам нужда
никога не сме били по-щастливи
отколкото на самотния остров

деган

понеделник ще дойде отново
пий си витамините
не задавай много въпроси
и бъди адекватен член на обществото

one pill away from happiness

първото нещо сутрин
е да намериш кутийката с хапчета
която ще те накара да отидеш на работа
след това гледаш
как прозорците на блоковете
отразяват очите на небето
и всичко става розово

sunrise belongs to moderate drinkers

паузирай живота
огън и жупел
за теб и жена ти
мълчи си
каквото си чул е без смисъл
спаси се
с диазепами и психиатри

cherry bomb

тичаш всяка сутрин
за здраве
за смърт
за да избягаш от себе си
никога не намираш правилната песен
виното помага вечер

the time we lost our way

“Journeys end in lovers meeting”
William Shakespeare

с радиалните артерии сме се свързали
като скачени съдове
тялото е просто пясък
преди душите ни да ослепеят
среща там във седем