Feb 4, 2008, 8:54 AM

Метал и глина

1.3K 0 5

Претопи метала (излей ми сърце),

изкови го звънко (с мъжки, силни ръце),

нажежено до бяло (сега се оформя),

потопи го в спомени (така се запомня). 

 

Сложи го в глинено тяло (идеално изваяно),

калното цяло (изсъхва забравено),

вдъхни му живот (една ребрена кост),

Една дума-дихание (първа стъпка по мост).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...