Метаморфоза
В живота ми, око огромно гледа,
горещ пирон в душицата ми, клета,
във капките сълзите надделяват,
а мислите стихийно полудяват,
избирам думи, вик и тишината,
но в клетката остава самотата,
“свободна воля” – някой пак крещи,
сънуван блян, не спира да горчи,
кичозно, суетите на света,
безпомощно провесен на плета,
контрастно, театрално битието,
зове за полет птицата в небето,
цветя в гора и танца на скореца,
дихания изящни на Твореца,
не бива и не търся извинение,
отправям аз душата си в забвение,
неистово разбита е матрицата,
окъпана и чиста е душицата,
свободна тя избира, и се рее,
а полъхът, любовна песен пее.
А.Т.
© Александър All rights reserved.
