Метаморфоза на любовта
Метаморфоза на любовта
Когато си млад и се вихрено влюбиш –
морето изглежда едва до колéне!
На душата ти леко е!Високо хвърчиш!
Не даваш от щастието миг да ти вземат!!
Два цвята навсякъде виждаш безумно.
Те са бяло и розово, затова си щастлив!
Би искал да са дните – нощи безлунни
и славей да пее безкрай речитатив!
А после,във брака, отново хвърчиш,
но само едва и до първата спирка...
Проза – с торбите, със грижите, малко спиш,
за дребно кавгите извират безспирно!
За "доб'утро" забравяте често целувките,
все по-рядко се казва "Обичам те",
а "неизбежни задачи" изместват милувките,
явни лъжи, без неудобство се сричат...
Идва краят! Невъзможно понасяне в къщата!
Единият забравил, че от любов е летял...
Обиден е другият и или отвръща със същото,
или страда до гроб, или лошо е оболял...
Развод!А децата ,тая"собственост" страда,
че ги хвърлят "съдебно" и без да ги питат
на единия от двата недопиращи се бряга,
а с другия – само в неделя да се виждат...
И защо, и защо, всички други се питат?
Така се обичаха с любов романтична?
Щом толкова бързо престават да се обичат –
влюбени,но не съвсем били са и различно!!
Добре, че само случки са, не правило типично....
03.03.2019
© Ирина Филипова All rights reserved.
