Метаморфози
Разкъсвам тишината
и скачам, а отвън
се чува непозната
мелодия и звън.
Зачеркват всичко старо,
изпълват ме със плам
и сякаш ми повтарят -
днес няма никой сам!
По улиците тичам,
потокът ме влече
до някакво момиче
до някакво момче.
Със цяло гърло пея,
и свиркам със уста!
и искрено се смея,
въртя се на пета.
Обливам се със звуци -
един красив рефрен,
а градските капчуци
припяват в ритъм с мен.
И бързам да се включа
в човешкото море
и странни танци уча -
кой може да ме спре!
На себе си се чудя -
и аз съм и не съм!
Така танцувах лудо
в един забравен сън!...
Посреща ме зората
без сили и без глас!
И тръпна в хладината
на утринния мраз.
Тогава пак се връщам
обратно у дома,
в изстиналата къща
и после… тишина…
© Елка Тодорова All rights reserved.
