Вятърът разнася птици из небето

в турбулентен хаос необятен,

в гладката повърхност на морето

виждаше се низ невероятен.

Светлината горе е голяма,

всички си хвърчаха там по двама.

След брега настана низина,

във геометрична равнина

сменяха се цветове игриви,

подредени форми причудливи.

Ах, какъв красив е този свят,

пъстър и на цветове богат.

Проториба, с погледа на птица!

Боговете всичко виждат

и на чуждо щастие завиждат.

Само трябва  да го пожелаеш.

Те олово във крилете вливат,

всичките мечти изстиват.

Приземяват всичките хвъркати

в сини акватории богати.

Там бактериите презареждат

и света отново преподреждат.

Птиците донасят емигранти

полигенни и добри таланти.

Нова рибка плува из басейна,

из басейна с мътната вода.

Със хрилете тя си абсорбира

хиляди... безбройни начала.

О2 тука трудно се намира,

трябва да подхвърча без крила,

но пък ако тя се адаптира,

ще да и поникнат пипала.

А там горе волно се летеше,

дишаше се и красиво беше!

Мазофилни и анаеробни,

термофилни бактерии задгробни.

Колоси на еволюцията здрава

дърпат всичко, нищо не остава.

Фотосинтезират светлина

и я трансформират във торта.

Във мътилката необозрима

тук градежи никнат от торта,

мъртва плът поражда радостта.

Низ подобието-космос,

носи се хайвер-храна.

Този хаос е неописуем,

пренаселен малък свят,

в който трябва да се движиш

и намериш сам на щуката  пастта.

Боговете всичко виждат,

състрадателни са и предвиждат.

Каца нова птица в пустошта.

Гладката повърхност на водата

набраздява се като вълна.

Два кокила бодват се дълбоко,

ципа се разперва над пръстта.

Жабешките песни се снишават,

тишина владее пустошта.

Не за песни е в момента прозаичен,

за прехрана мисли се сега.

Жабите трагично замълчават,

нови песни тихо съчиняват,

клюновете, тракащи любовно,

са надвесени над тях  съдбовно.

Гладен тука никой няма да умре,

затова потрай минута-две.

Спри за малко и се посниши,

да не литнеш сам на две, на три

във търбуха нечий ненаситен,

над света със поглед любопитен.

Със доволен плясък на крила

се превръща в точка напастта.

Блатото остава без една

... рибка някаква, сама дошла,

взела своето и отлетяла.

Волно дивна и красива,

жабешката песен пак извира.

Ветровете спомена разнасят,

на крилете птичи я понасят.

 

(Из спомени за блатото)

Тук се говори за миграционни процеси на Ciconia ciconia и рефлекцията им върху ареалите на Carassius auratus gibelio carassius, както и за биологичната суспендация на Ciconia nigra и значението и за пребазирането и енергийния трансФокален обмен.

Оединяването на привидно различните ситуативни единици и честотата и типа на акустичните им прояви, мимикрията и фотосинтезата са само фон.

Посвещавам на gali, най-обичаната приятелка.

Почивай в мир, ammore