Метеор
Не беше сън; минаваха мъгли
и залези - безбрежно тихи.
Не беше стон, а раната боли.
И смях, и празник - всичко стихва.
Икар без полет; полет без следа -
в безумна нощ - безумно ясна.
Видях, видях по своя път звезда,
която блесна и угасна.
А после чух - настана тишина -
на зимни гари тишината.
Замръзнал вик, замръзнала луна,
галактики и листопади.
Но дойде смърт и слага тук печат.
До тук приключват всички драми.
Мълчи светът, стихиите мълчат.
Мълчат и правди, и измами.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
