Метросексуалният
Прости ми, о, дарлинг! Айм сори, ъф корс!
С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.
Служебното парти напуснах сега:
пак скритите карти навяват тъга.
Да, аз съм успешен и в бранша прочут,
но офисът – тесен, и търся уют.
Донесох ти “Джони” и разни цветя,
кутия с бонбони – пред нас е нощта!
Отваряш ми боса. Какъв педикюр!
Преглъщаш въпроса, че май съм натюр.
Сменил е костюма, отчиташ наум,
не иска и дума, че с нов съм парфюм.
Тиймбилдингът беше мечта за пейзан
и стафът вонеше съвсем на глиган.
Аз пак съм обрасъл – той, лазерът, фал.:
измамен отрасъл – във косми съм цял...
Уиски да пия, дойде ми дотук.
Сипи ми ракия от прашен бърдук!
Наливай и пета: баща ти – факир!
В прованса да крета, вари еликсир.
И дай ми салата, не дръж се напук –
срежи два домата, сложи им и лук.
Разкривам ти смело най-святото аз:
роден съм на село, закусвал съм с праз...
Мъже ми се слагат: в кенеф, теферич,
те даже не питат, че всъщност съм пич.
Ма к'ва си налята – най-сетне жена!
Теб батко ще мята, не стой настрана!
Събуй ми чепика – задръж, че е скъп.
Аз мъж съм, се вика, дори да съм сръб...
Неяхана краво, я лягай до мен!
Ш'ти кажа направо: носи и леген...
© Аноним All rights reserved.
