Миг

Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…

Един Гаврош на свобода,
отзад страха, отзад бариерите.
До милостта на святостта,
до милостта на враговете си!

Дъжд… локви… кал…
Вещаят – ромон и гротеск,
и дан от женственост и ветрове,
и земни спомени... и миг!

Танцуващи идалго,
ти преобръщаш всяка мъст,
нали?
Но, пей – до сутринта!

Една отвяна песничка с мечти,
небе и зов, и rock'n'roll,
къде без rock'n'roll?