Oct 19, 2011, 11:50 AM

Миг

  Poetry » Other
678 0 12

 Миг

 

Скачат мислите тук и там.

Пърхат като пеперуда!

Падат малки пухчета от крила!

 

Златист прашец, изронен

от нежната окраска -

е следа върху бялата стена!

Напомняща за теб и нежните слова!

 

Скачат мислите!

Няма връщане!

Миг от радост беше!

Като гарга грача за това сега!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...