В мислите си предвидливо
търсиш дом и тих съпруг,
но мигът непредвидимо
ще те срещне с някой друг.
Той, вулканът от стремежи,
скрита нежност и екстаз,
сигурно ще забележи
и превърне в буйна страст.
Ето ти любовна чаша,
пий и всичко забрави!
Тази синя нощ е наша.
Утрото ще ни прости.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
