Moira (Мойра)
88 1259
Dec 3, 2006, 9:14 AM

Миг любов 

  Poetry
1105 0 23

И тази нощ

отново те видях,

земята сякаш
спря да се върти.

И знам

не трябваше,

но пак те пожелах,

не исках нищо

да ни раздели.

Аз молех да си още миг

със мен.

Така болезнено

изчезваше съня.

Аз молех,

да не идва “този ден"

да бъде вечна нощ

копнях,

КОПНЯХ.

Не съм обичала

така преди.

От радост плачех,

от тъга се смях.

Познах любов

за цял живот един.

И само с теб

умирах и живях.

И въпреки,

че бе обречена -

завършена -

дори
и без начало.

Тя силна бе,

макар недоизречена,

любов

ЛЮБОВ...

между душа и тяло.

Какво ли не бих дала

да те върна?

Какво не бих понесла

да си мой?

Къде е мойто право

да прегърна –

чужда радост...

чужд покой...

ПОКОЙ

..?

Но стига ми, че знам...

Ти беше искрен...

... и беше нежност,

не порок

и всичкото страдание,

има смисъл.

Миг любов,

изпратен ми от Бог.

За нищо

свързано със теб

не съжалявам,

дано нещо красиво,

за теб съм била.

Аз тръгвам,

но не те оставям,

Сама вървя...

САМА...

Сама,,,

сама...

!!!

© Мойра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??