Миг от приказка
Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски,
без лица и чувства бяха всички.
Долавях в погледите ласки…
на бал, но всъщност бях самичка.
Знам, че бях сред много хора.
Крие се зад маските тълпата.
Взирах се в лицата без умора,
с пантофките кристални на краката.
Не…, не я изгубих ни едната.
Не съм принцеса, също знам.
Сред хора бях, а чувствах самотата
и търсеният принц не беше там.
Защо ли вярвах във това…?
В измислена от мене приказка.
Нима повярвах в чудеса…?
Не съм принцеса, но съм истинска.
