Непрекъснато се лутам
уж по път вървя...
Пътят криволичи...
не знам къде да спра.
Малко да отдъхна...
сред цъфнали цветя.
Отново да почувствам
в сърцето топлина.
Там, на завоя...
виждам аз цветя.
Ще поспра за малко
букет да набера.
Букет за мен, за теб,
букет от топлина.
Среща на завоя...
сред цъфнали цветя.
После пак ще тръгна,
с букета ще вървя.
Колко малко трябва,
късче топлина...
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
