Миг всеотдайност
Миг всеотдайност
Свидна
Времето нека преде свойта нишка,
като бяла старица, кълбо да навива,
аз ще мина през него, ще си тананикам,
а луната зад облаци знам ще наднича.
Ще е тиха, свенлива, но ще ми завижда,
че на пръсти танцувам, а ти ме изпиваш,
че съм само по тази изящна одежда,
изтъкана от страстна любов на жарава.
Топли устни по моето тяло ще бродят,
две ръце ще ме носят в тиха безплътност,
буен огън до болка горящ и изгарящ,
във сърцето ми лудо пак ще бушува.
Ти ме дръж, потопи ме в своята същност,
мойта влюбеност нека да я докосне,
този миг съвършен, на една всеотдайност,
за душите ни нека празник да стане!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
