Feb 9, 2024, 6:19 PM

Мигове (11,12)

  Poetry » Love
900 1 0

Миг единадесети – Стъпки

 

Бос в снега вървя и се скитам,

търся с поглед от тебе следа,

ала бурния вятър замита

твоите малки стъпки в нощта.

 

                ***

 

Миг дванадесети – Сълзи

 

Във очите напират сълзите,

като капчици чиста роса,

все по-дълги и тежки са дните,

щом далече от мен си сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мом All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...