Мигове
Щом наближи часът на нашата среща,
ще ида по-рано, да отпивам по-дълго от него.
И със гръб ще застана, ще се вслушвам във тихите стъпки
на многото хора, вървящи в потока безкраен.
Твоите стъпки сред тях искам аз да позная.
И зад мен спре ли някой, ще мисля, че ти си,
а сърцето в отмала ще спира да бие.
Когато отминат незнайните стъпки,
пак ще те чакам, заслушан в човешката врява.
Вече време дойде, две минутки остават.
Това са моменти, в които дъхът ти замира.
С пари няма как килограм от тях да си купиш.
Хайде, ще спирам дотук, че след десет минути
трябва да чакам моята приказна фея...
И ще бързам да стигна дотам поне миг преди нея.
© Николай Николов All rights reserved.
