Мигове
935
0
2
Дали ще мога вместо теб,
частиците на пъзела да свържа
и с всеки нов изпълнен ред,
себе си до теб да приближа.
Нужни ли са седемнайсет мига,
слънце пролетта да озари.
Или миг е нужен и една дъга,
част от теб във мене да се прероди.
Дали затваряйки очи,
след миг отново ще те видя,
И нека не говорим, а да помълчим,
под нашата дъга-картина.
А миговете слети щом заспят,
без да знаят колко има за разказване,
сънят си в приказка ще сътворят,
а дъгата ще я скрие неизказана.
Не, не мога вместо теб за миг дори
да искам пъзела ни да се подреди,
очите плакали под хиляди дъги,
знаят - в него липсваш само ти...
© Тити All rights reserved.
