tititi (Тити)
15 91
Apr 8, 2015, 12:39 PM

Мигове 

  Poetry » Love
613 0 2

Дали ще мога вместо теб,
частиците на пъзела да свържа
и с всеки нов изпълнен ред,
себе си до теб да приближа.

 

Нужни ли са седемнайсет мига,
слънце пролетта да озари.
Или миг е нужен и една дъга,
част от теб във мене да се прероди.

 

Дали затваряйки очи,
след миг отново ще те видя,
И нека не говорим, а да помълчим,
под нашата дъга-картина.

 

А миговете слети щом заспят,
без да знаят колко има за разказване,
сънят си в приказка ще сътворят,
а дъгата ще я скрие неизказана.

 

Не, не мога вместо теб за миг дори
да искам пъзела ни да се подреди,
очите плакали под хиляди дъги,
знаят - в него липсваш само ти...

© Тити All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??