Един миг
и не сме същите.
Един миг
променя вечността,
миг,
в който нов свят се ражда,
миг,
делящ от пропастта.
Целунах те
и беше бяло,
докоснах те
и беше миг,
а сякаш времето бе спряло
в този миг
незабравим.
Мигът ражда вечност.
Мигът крие история.
Мигът не е минало,
мигът се живее
и е сега.
© Ласка Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
