Един миг
и не сме същите.
Един миг
променя вечността,
миг,
в който нов свят се ражда,
миг,
делящ от пропастта.
Целунах те
и беше бяло,
докоснах те
и беше миг,
а сякаш времето бе спряло
в този миг
незабравим.
Мигът ражда вечност.
Мигът крие история.
Мигът не е минало,
мигът се живее
и е сега.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
