Jan 22, 2008, 11:12 AM

Мила мамичко

1.3K 0 9
Пъпът ми е спомен мил
откога съм се родил,
че със връв ни свързвал двама
с моята красива мама.

Тя за мен е много мила,
че живот ми е дарила
и с усмивка на лицето
казва, че съм и в сърцето.

Мила мамичко, добра,
как кажи ми ме побра
във сърцето си горещо
и кажи ми още нещо -

щом аз стана силен татко
ще ли съм детенце сладко?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми. Разбрах, че познаваш Руми Капинчева, тя бързо ще се сети за мен, поне една обща позната имаме. Много ме радват такива хора като вас, Ваня! Поздрав!
  • Да,и силният татко е детенце за мама!Красиво стихче!
  • Благодаря на всички за добрите думи!
    Пожелавам творчески успех на всеки
    един от вас!И много усмивки и радостни
    сълзи да ви сапътстват!
  • Приказно...много хубаво.
    с обич, Иванка.
  • Ех, Ваня, имаш прекрасни стихове!
    Ще те чета редовно.
    Поздрави и от мен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...